Стоян Маринов е майстор по общо 5 занаята. Роден е в Добрич, но от 12 години неговият творчески дом е ЗЦ „Бакаловата къща” в Стария град. Няма турист или пловдивчанин, който да е посетил центъра на занаятите на Небет тепе и да не получил неговата благословия за здраве и берекет с древно наричане или пък да не е научил интересни факти за автентичната носия, по която майстора работи. Тях Стоян знае и предава на по-младите в професията, защото така повеляват традициите в занаятчийството. Занаят се предава, важно е да има от кой да учиш. Майстор Елена Драмова, с която делят едно ателие казва, че Стоян е енциклопедия когато стане въпрос за тънкостите при изработката на традиционни костюми и накити от мъниста. Той владее тънкостите в занаятите художествени тъкани, везбарство, накити от мъниста и художествено плетиво. Самоукият майстор казва, че докато са живи везбата и гайтанджийството одеждите, с които изпълнителите на български фолклор се представят пред своята публика ще бъдат уникални по своята същност. Самият той е дизайнер на костюми на ФА „Тракия“ „Българе“, НС „Добруджа“ и много български групи в чужбина.
Животът му е пътуване между миналото и настоящото, от България до далечни дестинации, в които се пази памет или има нужда от знание на българските традиции и носии. Прави възстановки на облекла и забраждания, изнася лекции по темата в Нов Български университет и университета „Ломоносов“ в Москва, както и Българските културни институти в чужбина. Вече отдавна не следи броя на международните и български изложби с лекции и демонстрации, в които участва. Занаятите, които владее до съвършенство го отвеждат в Китай, Русия, Финландия, Гърция и Казахстан. От 1981 г. обикаля музеи, библиотеки, етнографски комплекси, събира информация и артефакти, свързани с автентичната българска носия. Издирил, описал и съхранил е над от 800 артефакта и има най-голямата колекция от забрадки в страната. Стоян Маринов е посветил живота си на мисията да съхрани истинската българска естетика. Казва, че резултатите от майсторлъка се виждат, но е важно да се събира и разказва автентичната приказка за българските занаяти и традиции. Там е заложен и българският код на идентичността.
Когато РЗК – Пловдив подготвя проект „ЗАНАЯТИТЕ – НАСЛЕДСТВО И БЪДЕЩЕ“, никой не се съмнява, че изложбата, която трябва да се реализира като изцяло ново културно съдържание, основано на съхранената памет и наследство трябва да е авторство на добричкия майстор и свързана именно със забраждането. Стоян Маринов я нарича „ВИЗИЯ, РАЗКАЗ, ДОКОСВАНЕ“. Концепцията среща одобрение и от партньорите по проекта от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, които ще спомогнат тя да стане достояние и на професионалните общности в чужбина.
В ателието на майстора тече трескава подготовка, която на пролет ще се пренесе и на снимачната площадка. Избрани и грижливо приготвени в торбички са всички забрадки, накити и аксесоари, които ще бъдат представени в различните забраждания. Стоян Маринов подбира думите за фото разказа и съпътстващия изложбата каталог, в които на кратно ще разкаже приказката за начина на изработване, поводите, по които се ползват, както и същността на 5-те занаята, които са в основата на създаване на забрадката. Част от тях обхващат традициите на забраждането, предавани в миналото сред българските диаспори в чужбина. За снимачните дни се подготвят и момичета от ансамбъл „Тракия“.
Как е изглеждала българката, когато забрадката е била част от аксесоара и украсата на женска носия предстои да видим след Великден в Дома на културата. После приказката за забрадката във фотоси с посланията на майстор Стоян ще продължи да пътува из страната и чужбина. И може би ще ни провокира да се замислим, че времената и модата се менят, но е важно да пазим и предаваме паметта и занаята, които са важни за нашата идентичност.
Проектът „ЗАНАЯТИТЕ – НАСЛЕДСТВО И БЪДЕЩЕ“ на Регионална занаятчийска камара – Пловдив се реализира по “Програма за възстановяване и развитие на частните културни организации”, с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
