***

***

***


***

    История на занаятчийството в България

ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА – ПЛОВДИВ

1895 – 1943 г.









Началото е поставено в края на
ХІХ в., когато през 1895 г. е приет Закон за търговско-индустриалните камари
(ТИК)[1].
Всъщност още през 1890 г. е направен първият
опит да се създаде търговска камара в България, която да се издържа с месечни
вноски от членовете, по подобие на английските търговски камари. Идеята е на

видния икономист Иван Евстратиев Гешов (министър на търговията и земеделието, а по-късно
финансов министър в правителството на д-р Константин Стоилов).



На 2 декември 1894 г., Иван Евстратиев Гешов – министър на
търговията и земеделието, внася в Народното събрание законопроект за създаване
на търговско-индустриалните камари. Той е убеден, че „устройването” на камари в
България ще „донесе неоценими услуги за
нашата местна търговия и промишленост
”. Целта е подпомагане и защита
интересите на занаятчиите
и търговците. Първият
Закон за търговско-индустриалните камари става факт 18 дни по-късно

(допълнен през 1906 и 1924 г.).



През 1895 г. след влизането в сила на Закона с Указ 61/ 17
април 1895 г. са създадени първите регионални Търговско-индустриални камари в
София, Пловдив, Русе и Варна. Камарите получават статут на относително
автономни учреждения с административни функции, субсидирани от държавата по
образец на френските ТИК.



 Пловдивската такава обхваща Пловдив и околиите Пловдивска, Станимашка,
Пазарджишка, Пещерска, Карловска, Казанлъшка, Чирпанска, Хасковска и новите
Пашмаклийски (Кърджалийски) и Мастанлийски (Момчилградски) окръзи в Родопите
. Съгласно Царски указ № 80 по
предложение на Министерството на земеделието и търговията са оформени 3 отдела
към нея: търговски, индустриален и занаятчийски и служба информация.


Първата сесия на търговските камари (9 юни 1895 г.) е
официално открита от тогавашния министър на търговията Иван
Евстратиев Гешов със следните думи: „България е селска държава. Но тя не може да живее само със земеделие…
С тия камари правителството даде глас на безгласните досега у нас занаяти, даде
им средства да се групират и изказват нуждите, болките и мненията си
”.

Търговско-индустриалната
камара в Пловдив съществува от 1895 до м. септември 1943 г., когато се слива
със Земеделската камара и е образувана Областната стопанска
камара – Пловдив (просъществувала до 1947 г.).
Още през 1896 г. камарите възроптават срещу факта, че Министерството
на търговията и земеделието не взима под внимание техните искания по някои
много важни въпроси и се стреми да постави под строг контрол на икономии
бюджета на камарите. В резултат постепенно търговските организации успяват да
си извоюват позицията на посредник между властите и търговско-индустриалното
съсловие.
 С промени в Закона
за търговско
-индустриалните камари през 1906 г. Софийската търговска
камара започва да изпълнява функциите на национална камара. През 1924 г. новият
Закон за търговско-индустриалните камари, им делегира права да участват в
изработването на всички нормативни документи, свързани с търговския закон в
България. На 29 март 1943 г. е приет Закон за стопанските камари, според който
всички права на търговските палати преминават в пълномощията на държавата и са
обединени от една Върховна стопанска камара. 

Дейност:

Събира статистически данни за
движението на търговията, състоянието на индустрията в района им.

– Води статистика за състоянието на
занаятите в региона и апелира подпомагането им.

– Води активна
кореспонденция по повод развитието на Варненското и Бургаското пристанища от
1895 г.

– Провежда майсторските изпити в района на
камарата и издава майсторски свидетелства.

– Назначава членовете на изпитните комисии
на организираните майсторски изпити по места и осъществява контрол по
провеждането им.

– Издава удостоверения на индустриалци и частни
фирми за внос и износ на различни стоки и суровини в чужбина, най-вече тютюн.

– Изпраща майстори делегати на панаирите в
Лайпциг, Прага и Виена (1923 г.) и др.

– Води кореспонденция с бълг. консулства в
Австрия и Германия и координира посещенията на изпратените на панаирите в
Лайпциг и Виена български майстори делегати. Целта
е
да създаде международни контакти на българските производители, да ги запознае с по-модерните прийоми на
производство и техническо усъвършенстване в западно европейските държави, както
и обмяна на опит там, където това е възможно.

ТИК –
Пловдив поема грижата за професионалното образование и пряко се ангажира в този
процес. Основен приоритет в дейността ú става подготовката на търговски и
занаятчийски кадри. Организира търговски и занаятчийски курсове и училища,
издава специализирана литература и периодика;
предоставя стипендии за
специализация на изявени младежи у нас и в чужбина.


Води преписки, изложения, отчети за дейността на камарата и училищата й,
протоколи от конференции, планове и чертежи за построяване на занаятчийско
училище и търговска гимназия. Подготвя специално изложение до Министерството на
народното просвещение по проект за наредба-закон за допълнителните занаятчийски
училища (1919 – 1943).

По инициатива на Пловдивската
търговско-индустриална камара  през 1910
г. е основана Търговската гимназия в Пловдив. През 1926-27 г. със средства  на Пловдивската търговско-индустриална камара (чрез
изтеглен заем от Популярната банка) и от дарения, е построена сградата на
Търговската гимназия. В нея през 1934 г. е ситуирана главната палата на
възобновения Пловдивски мострен панаир.

– През 1926 – 1927 учебна година се открива и Практическо
търговско училище, което носи името на тогавашния председател на Търговско –
индустриалната камара  и дарител Стефан
Обрейков.

ТИК –
Пловдив в
зема отношение и
прави постъпления пред Общината за премахване на просията в града с конкретни
предложения за отпускане помощи на нуждаещите се, като сумите за тях се съберат
от доброволния облог на търговците, индустриалците и занаятчиите (1927 г.).

ТИК –
Пловдив а
ктивно съдейства за учредяване и развитие на Международния
мострен панаир – Пловдив (1933 г.).

ТИК – Пловдив нееднократно прави постъпки за възобновяването на Пловдивската митница пред
Министерството на финансите (възстановена през 1936 г.).

– Търговско-индустриалните камари създават периодичен печат
(в-к „Търговски вести” е орган на Пловдивската Търговско-индустриална
камара през периода 1899 – 1903 г.), вкл.
бюлетини, брошури, рапорти,
писма, правилници, комюникета, годишници,
монографични изследвания, протоколи и решения от сесиите, доклади на ТИК и пр.

– Публикува публични отчети на дейносттта
на бюрото на пловдивската ТИК.

За да подпомагат занаятите, камарите основават така
наречените популярни банки, които снабдяват занаятчиите и дребните търговци с
евтин и леснодостъпен кредит. Такъв
съосновател и първи председател на
УС на Пловдивската Популярна банка (1913-1920 г.) е Андон Станев – съосновател и дългогогодишен
член на УС на ТИК – Пловдив.

– Води преписки
със Софийската търговско-индустриална камара с мнение по Ньойския договор през
1920 г.

– Изготвя доклад
за стопанския облик на Беломорската област (1942 г.).

Активната роля на камарата в
законодателството, свързано с развитието на индустрията и търговията, е
отразена в кореспонденцията ú с Министерството на търговията, промишлеността и
труда и с търговско-индустриалните камари в страната относно закони и
законопроекти за целия период от самостоятелното ú съществуване.

Ръководство:

Андон Станев – съосновател и
дългогогодишен член на Управителния съвет на Пловдивската
Търговско-индустриална камара (1895 – 1919 г.).

Костаки Пеев – съучредител и
подпредседател на пловдивската Търговско-индустриална камара (1895-1898); а
след това – неин почетен председател.

Стефан
Обрейков – член на Управителния
съвет (1899 – 1903 г.) и
председател на Пловдивската
Търговско-индустриална камара (1903 1924 г.), а след това – неин почетен
председател.

Личо Личев –
председател на Пловдивската търговско-индустриална камара (1927 – 1928).

Д-р Обрейко
Обрейков – председател на ТИК – Пловдив (1930 – 1943 г.).

Драгомир
Цанков – председател на ТИК – Пловдив (1938 – 1943 г.).

Тодор
Близнаков – началник на занаятчийския отдел при ТИК – Пловдив (началото на
20-те години на ХХ в.). Той проучва района на камарата и отбелязва, че общия
брой на занаятчиите в него са 12 484 души (от тях 11 247 българи).

Кирил Добрев
– началник на занаятчийския отдел при ТИК (1927-1929 г.).

Стоян Пенелов
– началник на занаятчийския отдел при ТИК (30-те г. на ХХ в.).

  

[1] ДВ, бр. 21/ 27.І. 1895. Законът съдържа пет глави: І. Общи
положения; ІІ. Управление на камарите; ІІІ.

Атрибуции; ІV. Избори и състав; V. Приходи.                   

    
Справката е изготвена от: СОНЯ СЕМЕРДЖИЕВА 
РЕГИОНАЛЕН
ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ  – ПЛОВДИВ


Литература:

Велева, Л. Приносът
на камарите за търговското образование в България. – В: Сборник „Националното
историческо образование“, В. Търново, 2005, с. 43-49.

            Саздов, Д. Социалната политика в законодателството на
демократична България (1880-1912). София, 2008. с. 261.

               Шишков, Ст.,
Пловдив в своето минало и настояще. Пловдив. 1926 г. с. 254-255.

               ТДА – Пловдив.
ф 147 к, оп.1, а.е. 1-543. 1895 – 1943 г.

              Ташев, Т. Министрите на България 1879-1999.
София. 1999.

              ЛазаровСт.Търговско-индустриалните камари в законодателството на
България (1894-1944).

              Раданова, Е.
Банкерът Гешов създал първите търговски камари. 2005.

         Юбилеен
сборник на търговско-индустриалните
камари в Царството по случай двадесет и пет години

от основаването им
(1895-1920), С. 1920, с. 82-141.

 

Малко по-нова история 

    Регионална
Занаятчийска Камара – Пловдив (РЗК –Пловдив) е създадена със Закона за
занаятите и Заповед на Областния управител на Област Пловдив от 20.10.2002 г.

    С влизането в
сила на Закона за занаятите, правно се регламентира занаятчийската дейност в
България и се възроди добрата българска традиция за ролята на майстора като
творец и педагог.
   Закона и създаването на занаятчийските камари
бяха подпомогнати финансово и логистично от германското правителство.
Майсторското свидетелство издавано от РЗК е валидно в страните от Европейският
съюз. В сътрудничество със Занаятчийска Камара – Кобленц бяха финансирани и
създадени в МУЦПО – Пловдив, занаятчийски работилници по сладкарство,
фризьорство, дърводелство, готварство и др. Изцяло финансирана и възстановена
от ЗК – Кобленц е Данчова къща в Стария Пловдив.
    В Регионална Занаятчийска Камара членуват над
1744 занаятчии и 394 занаятчийски предприятия, които обхващат 129 занаята, както и над 120 майстора от народните художествени
занаяти, които са живите паметници на културата в Пловдив.

        От 11.01.2012 г. РЗК – Пловдив има ново
ръководство и своя амбициозна програма за запазване и развитие на българското
занаятчийство.

***